Автор: Николай Райнов
Техника: М/Б, СМТХ
Размери: 10 х 15 см
Подписана: Да
Творба: „Куче“
Биография:
Николай Райнов е роден в търновското село Кесарево на 1 януари 1889 година в семейството на македонския българин, деец за национално освобождение Иван Райнов. Брат е на художника Стоян Райнов, професор по керамика, и баща на видния скулптор Боян Райнов, както и на писателя Богомил Райнов.
Завършва Духовната семинария в София (1908). Започва да следва философия в Софийския университет (1911).
В 1912 година при избухването на Балканската война, още студент Райнов се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в I рота на Десета прилепска дружина.
Участва в Първата световна война като военен кореспондент към Девета плевенска пехотна дивизия на Дойранския участък от отбранителната линия на Южния фронт.
Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1919).
През периода 1922 – 1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г.
Написал е и книгата „Светите братя“. През 1930 г. основава Българската асоциация „Рьорих“.
Член на Съюза на българските писатели (СБП). Член и председател на Съюза на българските художници (СБХ). Избран е за академик на БАН (1945), дописен член на Българския археологически институт. Съосновател и първи директор на Института за литература на БАН (1948 – 1949).
Удостоен е със заванието Заслужил деятел на изкуството (1952).
Умира на 2 май 1954 г. в София.
